Ловът на водоплаващ дивеч изисква от ловеца не само огромно желание за практикуване, а и елементарни умения. Иначе честите неуспехи го обезсърчават и най-често отказват от този пленителен лов. Верен на принципа „Сам ловецът не е ловец”, е добре да го практикувате с Ваш колега, който също като Вас изгаря от желание да постреля по патици. Човек винаги има какво да научи, колкото и добър и подготвен да е. Анализирайки своите грешки и успехи, той достига до изводи, които ще му помогнат в следващия лов. Обмяната на информация, съветите, прехвърляни от един на друг, със сигурност ще обогатят уменията Ви.
Ловният излет с компания няма да Ви се стори скучен, а студът - отвратителен. Чашата горещ чай ще е много по-приятна, ако има с кого да я споделите. Подхлъзване от брега ще доведе до неприятното Ви измокряне, а помощта на другия ловец в този момент ще е неоценима. Дали всеки ще си прибере отстреляните трофей след лова или ще ги поделите помежду си, зависи от Вашите отношения с ловеца, с когото ловувате. Лично аз предпочитам да разделим с колегите отстреляните птици. Така ловът се превръща в удоволствие, напрежението във всеки стрелец спада и се постигат по-точни изстрели. Пък и патица в повече или по-малко не би сринала семейния бюджет на всеки уважаващ себе си ловец.
Ако и двамата ловци притежават кучета, които са на еднакво ниво на обучение, а времето е изключително студено, може в единия излет да използвате едното куче, а в следващия – другото.Така пестите енергията на Вашите любимци в студените зимни дни.
За съжаление повечето ловни кучета спират да демонстрират уменията си точно в този сезон, когато са подложени на голямо физическо и психическо натоварване по време на лов. Като всеки жив организъм и те страдат от неразположение, възпаление на дихателните пътища, повишена температура и отпадналост. Грижата за ловното куче въобще е голяма отговорност и е по-важна от желанието за стрелба.
Ако кучетата, с които ловувате на патици, са в различен етап на развитие, то едното винаги ще се учи от другото, когато са заедно. Подражанието в действията при тях е един от начините за увеличаване на уменията им. Няма два еднакви лова, всеки е различен от предходния и ще се отличава от следващия. Различните ситуации обогатяват както нашите умения, така и тези на кучетата.
Ако някое от кучетата е в напреднала възраст, по-добре е изобщо да не се използва за апортьор от водата. Все пак всичко зависи от физическото състояние на кучето - възрастта му не е от такова значение, важна е аклиматизацията му, която бива общофизическа и моментна. Общофизическата включва периода на аклиматизиране на кучешкия организъм от топлата септемврийска, 12-16-градусова вода към студената януарска 2-5-градусова вода. Без подобна аклиматизация е немислимо да използвате Вашия четирикрак помощник за апортьор. Ако е опитно и добре работещо куче, той със сигурност ще влезе във водата, но това няма да е добре за организма му. Ако е млад и неопитен пък има вероятност да откаже апорта. Това от своя страна води до влошаване на подготовката му. Съществува възможност отказът му да се превърне в трайно отрицателно поведение или той да работи избирателно на различен апорт и различно условия.
Редовните излети и честите съприкосновения на кучето с водата водят до аклиматизацията на организма му към все по-ниските температури.
Моментната аклиматизация на ловния ни помощник включва периода преди започване на всеки лов. И ако за останалите видове лов на пернат дивеч тя не е от голямо значение, то при лова на патици е задължителна. Ако кучето е пътувало в автомобил до предпочитания от Вас водоем, тялото му е затоплено. Лежащото или спящо куче повишава своята телесна температура. Протягането му, когато току-що е станало, е начин да нормализира телесната си температура. Никога няма да видите куче с преохладено тяло да се протяга - то винаги стои свито. Докато затопленото и чувстващо се в отлично състояние куче с удоволствие ще го направи и ще разтръска уши.
Ако имате възможност, оставете Вашия помощник да побяга по брега в плитката вода. Ако пък съществува вероятност той да вдигне ятата преди да сте подготвени за стрелба, по-добре останете до автомобила.
Ако бреговете на водоема са заледени, то това вече е сериозно изпитание за птичаря. Водата винаги замръзва от брега навътре към водното огледало. Патиците съвсем естествено са във водата или, прелитайки, я търсят. След стрелба най-често отстреляните патици остават във водата, откъдето кучето ще трябва да апортира. Ще му се наложи да влезе и излезе от водата. Навътре ледът е тънък и крехък, чупи се лесно под тежестта на опитващото се да се покачи отгоре куче. Това изтощава бързо птичаря, той губи самообладание и търси възможност чрез плуване да достигне по-удобно място, за да се покачи на ледената кора. Самият Вие не сте в състояние да му помогнете. Остава Ви притеснено да наблюдавате своя любимец, да го зовете, за да му вдъхнете кураж и да се упреквате за лекомислието си. И ако със сетни сили той успее да се покачи на леда и се добере до Вас, това е добре, защото съществува и друг вариант със съвсем друг край...
В подобни моменти кучето отдавна е забравило за патицата: в него е заработил най-силният му инстинкт - този за самосъхранението. При такива ситуации е по-добре да не ловувате и да не излагате на рискове своя любимец.
За лов без куче просто не говоря! Вярно е, че много колеги използват различни приспособления или въдици, за да извличат отстреляните патици от водата и това върши работа, но самият лов губи чара си. Ловът на патици с куче е демонстрация на перфектно обучение и синхрон между ловеца и неговия четирикрак помощник.
Водоемите, около които се ловува, са:
- плитки води – блата, мочурища с подпочвени води;
- дълбоки водоеми – язовири, рибарници или естествени водосбори;
- течаща вода – реки от различна големина, оточни и напоителни канали.
В зависимост от атмосферните условия водата поддържа определена температура. Трябва да се има предвид, че при продължителни минусови температури на въздуха първи замръзват водоемите с най-малка дълбочина, а след това - тези с нетечаща, но дълбока вода, където циркулацията между слоевете не позволява тя да замръзва. При вторите водата се държи в границите на 11-12 градуса по-високо от тези на мочурищата. Най-топла е водата в реките. Температурата в тях е 2-3 градуса по-висока от тази в дълбоките водоеми.
Водоем, които е започнал да се заледява и замръзва, най-скоро ще престане да се обитава от ятата патици. Въпреки че са издръжливи на студ, все пак те предпочитат такъв, който може да им предостави минимални удобства.
Честите прелети на ятата не са само за търсене на храна. Посещението им на различните водоеми в един район дава възможност те да се запознават с условията в тях.
Блатата и мочурищата поддържат висока хранителна база: обрасло във висока блатна трева дъно и охлювчета. В същото време тези водоеми почти целите са обрасли с тръстика, което дава възможност за прикритие на ятата, а и поддържат постоянно ниво целогодишно. През пролетта и лятото се използват от местните патици за гнездене и отглеждане на поколения. Въпреки плитките си води блатата и мочурищата са отлични за дневен престой, което ги прави посещаеми целогодишно. В началото на зимата или при малко по-топло време те задържат ятата. Единственият им „недостатък” е, че при продължителни минусови температури замръзват бързо. Това принуждава патиците да търсят водоеми с по-голяма дълбочина, където водата все още не е замръзнала. Ако водата в тези водоеми е пресъхнала и дъното им е тинесто, ятата също отлитат. Патиците са водолюбиви птици: нито заледеният водоем, нито тинестият са в състояния да ги задържат. Поради ниските си брегове и разливите на такива водоеми се ловува успешно, но с добре претърсващи кучета, като стрелците, обхождайки водоема, остават на открито в готовност за стрелба.
Плувайки из водоема, патиците оставят своята миризма. Наслагвайки миризма върху миризма, на кучето ще му е доста трудно да открие тялото на отстреляната птица. А ако е само ранена? Именно затова кучето трябва да е работило като апортьор в предишни сезони, и то от водоеми с чисти брегове. Опитът, добит от тях, ще окаже положително влияние върху работата му в гъстите и почти непроходими блата. В тях кучето трябва да претърсва плувайки, както и да апортира птицата, която не е видяло къде точно пада. На всичко отгоре самата птица ще му пречи при завръщането му към Вас, закачайки се във всичко възможно. Затова кучето трябва да има силно желание за работа, отличен апорт и доверие към водача си.
Дълбоките водоеми – езера, рибарници и язовири имат почти винаги високи брегове, подходящи за изграждане на гончета. Успешно се ловува сутрин и вечер при поредния прелет на ятото от и към водоема. Ако ловците, участващи в излета, са разделени по брега, имат по-голям шанс да успеят при отстрела на плуващите във водата птици. Патиците често сменят посоката на движение из водоема, като доближават ту единия, ту другия му бряг. И въпреки че повечето се гмуркат и вдигат врява, в ятото винаги има и такива, които се грижат за неговата безопасност.
Вдигнатите от стрелбата птици често се насочват към отсрещният бряг или ръкавите. Това дава възможност за стрелба на повече ловци. След провеждане на динамична стрелба, ако водоемът е малък и не предоставя възможност за укритие, ятото отлита към най-близкия друг, който му е известен. Това по принцип не е беда. Ако на тези водоеми има колеги, то много скоро на нашия ще дойдат птици от тях.
И докато водоемите от предните два вида са предпочитани повече от местните ята, то реките са притегателна сила за долитащите от север патици. Следвайки хилядния път на предците си, големите долитащи ята се придържат към тези водоеми, предоставящи повече шанс на птиците. Пръснати по течението, завой след завой, разтеглени в малки групи, през деня те почиват, а привечер тръгват из околните ниви, за да подкрепят уморените си тела.
Дори в предходни години патиците да са били пак по същите места, бреговите ивици са претърпели промени - някъде водата навлиза в сушата и събира брега и дърветата, другаде се отдръпва и променя коритото си – и това принуждава птиците да извършват чести разузнавателни прелети за откриването на възможно най-добрата хранителна база за умореното ято, както и на водоем с добра възможност за почивка. И тук, разбира се, има някои изключения. Ако лятото и есента са сухи и без валежи, нивата на реките са ниски. Водата е ниско в речното корито, извън върбите - обичайните естествени прикрития по бреговете. В такъв случай откривайки по-удобен водоем, ятата отлитат и е възможно да се върнат единствено в ранна пролет след снеготопенето или при обратния полет към северните райони на планетата. В студени зими дори бреговете да се обледенят и във водата да се появят ледени късове, реките остават единствените възможни водоеми за патиците, тъй като другите, по-малките, вече са замръзнали. До замръзване на цели реки се стига рядко.
Около реките се ловува предимно на крак, като се обхожда бреговата ивица. Но внимание! Ако районът Ви е непознат, страната, където сте застанали Вие, може да се окаже опасна. Възможно е добре прикрит или придвижващ се друг ловец, който не сте забелязали, да попадне в обсега на Вашето оръжие!
Ако имате възможност, сменяйте често водоемите, на които ще ловувате. Не че ще наплашите птиците вътре - и без това те са в голямо „текучество” там. Става дума за това, че различните условия на ловуване ще Ви обогатят емоционално.
Като всеки друг лов и този на патици изисква от нас доза етичност. Не стреляйте по цялото ято, а само в определена птица. Безразборната стрелба води до голям брой поразени, но не добити птици.
Птицата със счупено крило е трудна за отстрел. Гмурка се и плува бързо под вода и не дава възможност за довършителен изстрел. В същото време е обречена да търси храна. Стрелбата на голямо разстояние води до същите последствия: най-често тя само поразява, но не убива патиците.
При студено време и дъжд се образува поледица. Перата на птиците се заледяват, а това пречи на полета им. Трябва им време да ги почистят и подредят. Без възможността да отлетят те се превръщат в лесна мишена, но трофеят им е без никаква емоционална стойност за етичния ловец.
Често след стрелбата на вечерния прелет във водата остават мъртви птици, които течението изтласква на брега. Това много добре са разбрали лисиците и чакалите. Така че при практикуването на птичарския лов е добре да обхождате с поглед освен водата и небето, и брега. Понякога вредният дивеч сам дава на наблюдателния ловец възможност за стрелба.
Необходимо е около водема да спазвате абсолютна тишина. Не разговаряйте и не викайте след кучето. Ако досега не сте успели да се справите с непослушанието на птичаря, едва ли сега ще успеете. Зле подготвено куче само ще пречите на останалите ловци. А и за вас самите при този начин на лов лошо обученото куче повече е в тежест, отколкото на помощ. В такъв случай е по-добре да ловувате сам, но ловувайте, а не се отказвайте. Винаги има първи път. А дали след първия лов на водоплаващ ще има много други зависи само от вас.
