Това е северна порода и може да се приеме като една от най-старите породи кучета, служещи на човека. И до наше време те са запазили характерните белези, говорещи за близкото им родство с вълка и чакала.
Руска Лайка има 3 разновидности – руско - европейска, западносибирска и източносибирска. Според класификатора на породите те поподат в Пета породна група. Тези кучета са с пищна и гъста козина, остра муцуна и завита на гърба опашка. Породата е изключително издръжлива и непретенциозна за отглеждане.
Западно сибирската лайка е една от най-известните и разпространени ловджийски породи кучета в Русия.
Нейната популярност се обяснява не само с нейната функционалност и природна красота, но и с прекрасните работни качества, универсалността й, а така също и с издръжливостта й и със способноста й да се приспособява чудесно към най-различни природни условия и условия на отглеждане.
Разпространеното мнение, че тези северни кучета не се чувстват добре в градски условия или на по-топъл климат, не е вярно. По-правилно е да се счита, че западно сибирската лайка е приспособена към суровия континентален климат. Гъстото и плътно подкосмие, вълчи тип, позволява на лайките леко да понасят най разнообразни климатични и времеви условия. Характерно е, че лайкообразните кучета от подобен вид с гъсто и плътно подкосмие се срещат също така и в горещите райони на Централна и Средна Азия – Казахстан, Киргизия и Монголия, а даже и близо до екватора, в Африка.
До сега тази порода е запазила разнообразието си от морфотипове и значителния потенциал на генофонда си.
Голяма роля при създаването и развитието на породите лайки и изиграл многовековния и многостранния, понякога и доста суровия и строг отбор на тези кучета според техните ловни качества, който е доприесъл за развитието в тях на острия нюх, зрение и слух, издръжливостта и заедно с тях на бързия ход при търсенето и преследването на плячката, звънкия и ясен глас, самостоятелността в работата, настойчивостта и упорството при преследването, злобата, ловкостта и умението да задържи дивеча до идването на стопанина. Характерно е съчетанието на злоба към дивите животни и отсъствието на агресия към хората.
Добрите ловци винаги са ценили хубавите лайки и са пазели своите местни кучета от кръстосвания с други породи.
Освен това за разлика от много други породи те могат два пъти по-пълно да усвояват храната си, бързо да възстановяват силите си, по-леко от другите породи да понасят недохранването и са приспособени не само към силните мразове и суровите снежни зими, но и нелошо понасят високата влажност, силния вятър и горещината.
Стандарти на породата:
Западносибирска лайка
Общ вид: Средни на размер; здрава и изчистена конституция; добре развита костна структура, но не много масивна или груба; силна и добре развита мускулатура.
Височина: Вмъжки 54-60 см, женска 52-58 см;
Тегло: мъжки и женска 18-24 кг
Глава:
Не голяма.
Черепна област:
Череп: Подобен по форма на равностранен триъгълник.
Стоп: Прехода от черепа към муцуната е постепенен, едва забележим.
Лицева област:
Муцуна: Дълга и заострена. Устните са сухи, плътно прилепнали.
Челюсти / Зъби: Бели, големи; ножична захапка.
Очи: Овални, полегати, тъмни на цвят.
Уши: Изправени, поставени високо, заострени.
Шия: Замускулена, суха.
Тяло:
Холка: Много ясно изразена.
Гръб: Силен, прав.
Поясница: Къса, гъвкава.
Крупа: Широка, замускулена, леко наклонена.
Гърди: Добре развити.
Корем: Леко повдигнат.
Опашка: Силно навита; носи се над гърба или бедрото.
Кожа:
Дебела, без никакви гънки.
Космена покривка:
Косъм: Твърд защитен косъм, добре развид подкосъм. Покриващата козина е права и груба. Благодарение на добре развитият подкосъм, тя е до известна степен "щръкнала" и изглежда буйна. По главата, ушите и предната част на крайниците, козината е къса; по холката, шията, раменете и задната част на крайниците, косъмът е по-дълъг; той формира бакенбарди по скулите, яка по шията и украса от прави косми по задните крайници.
Цвят: Бял, сол-пипер, червен и сив във всички нюанси; черният цвят е приемлив, както и двуцветни и на петна от изброените цветове.
