Име на породата: Епаньол бретон
Местни названия: Бретон шпаньол,Бретон
Произход: Франция
Дата на публикуване на първоначалния валиден стандарт: 25.03.2003.
Използване: Куче, работещо със стойка.
Класификация FCI: 7 група, Кучета работещи със стойка
Секция: 1.2 Континентални кучета работещи със стойка
Тип: Епаньол (Epagneul)
Кратка история: Куче произхождащо от Франция, по-точно от централната част на областта Бретан. Към момента е най-разпространената порода от кучетата работещи със стойка във Франция.
Вероятно, това е едно от най-старите кучета от типа епаньол, които в началото на ХХ век са били подобрени чрез различни кръстоски и селекции.
Проект за стандарт на породата изготвен в Нант (Nantes) през 1907 г. е бил представен и одобрен на първата пленарна асамблея на клуба в Лудеак (Loud?ac) (бивш Северен бряг) на 07.06.1908 г. Това е бил първият стандарт на "Клуб "Епаньол бретон" с природно къса опашка" ("Club de l'Epagneul Breton ? courte queue naturelle").
Общ изглед: Най-дребното куче, работещо със стойка.
Епаньол бретона е куче с къса опашка или без опашка, компактно и добре сложено, със средни размери, хармонична конструкция и солиден скелет, без груби черти. Кучето е силно, с жив поглед и интелигентен вид. Бретонът е куче пълно с енергия, качество което е било търсено и запазено в процеса на създаването на породата.
Важни пропорции:
o Черепът е по-дълъг от муцуната, като съотношението е 3 към 2;
o Главата е пропорционална на тялото;
o Дължината на тялото е почти равна на височината на кучето (квадратен формат).
Поведение / характер: Куче, което може да се адаптира към всякаква среда, общително, с интелигентно и внимателно изражение, уравновесена нервна система. Многофункционално куче, работещо със стойка на всякакъв вид дивеч и на всякакъв терен, ловуващо с неизчерпаема страст.
За отбелязване са походката при търсене, способността му да надушва (открива) дивеча, площта на претърсване, спонтанността и устойчивостта на стойката, както и лесното обучение на кучетата от тази порода.
Глава: Добре изразен релеф на главата, ясен профил. Кожата е добре прилепнала.
ЧЕРЕПЕН ДЯЛ:
Череп: Ясно изразен, средно дълъг, леко закръглен профил. Погледнато отгоре, двете страни на главата са леко изпъкнали. Във вертикалната и в хоризонталната плоскост черепът е леко клинообразен, като стеснението е към носа (муцуната). Черепно-лицевите линии са почти успоредни. Веждите не са изпъкнали и оформят леко закръглена извивка. Челната бразда е много слабо изразена. Тилната кост е също слабо изразена.
Стоп: умерен.
Лицев дял:
Нос: Голям, с широко отворени и влажни ноздри. Цветът на ноздрите е в хармония с цвета на петната по козината, както и с цвета около клепачите.
Муцуна: муцуната е изправена (права), като страничните и части са почти успоредни.
Устни: не са много големи и не висят, относително тънки (фини) и добре прилепнали. Долната устна е съвсем леко покрита от горната.
Челюст / зъби: Здрава челюст с правилна и завършена ножицовидна захапка.
Бузи: малко тежки, кожата е добре прилепнала.
Очи: Леко полегато разположени. Погледа е интелигентен, мек и искрен. Очите са леко овални, не са изпъкнали, клепачите са тънки (фини), добре прилепнали и добре пигментирани. Цвета на ириса е в хармония с цвета на козината, като се дава предпочитание на по-тъмните окраски.
Уши: Ушите са високо поставени с триъгълна форма, относително широки и по-скоро къси (изтеглени напред, като краищата на ушите стигат до стопа). В горната си част ушите са покрити с вълнисти косми, а в долната си част са покрити с къси гладки (прави) косми. Ушите са винаги много подвижни, когато вниманието на кучето е привлечено от нещо или когато то е в действие (на терена, по време на лов).
Шия: Шията е със средна дължина, добре замускулена, с лека извивка, без гуша. Тя е високопоставена спрямо косо разположените лопатки.
Тяло:
Горна линия: равна (леко се понижава от холката към основата на опашката).
Холка: достатъчно подвижна и леко изпъкнала.
Гръб: изправен, къс и твърд (вътрешно свързан с поясната област (кръста, слабините)).
Поясна област: Къса, широка и мускулеста.
Крупа: леко наклонена, широка и мускулеста.
Гръден кош: Гръдният кош е дълбок, слиза до нивото на лактите, широк, леко заоблен, без да бъде цилиндричен. Гръдната кост е широка и леко повдигната е задната си част.
Долна линия (коремна област): Леко повдигната.
Хълбоци: леко повдигнати и не много големи.
Опашка: Високо поставена, в движение се носи хоризонтално (или леко наклонена надолу), често трепти (върти се), когато кучето е съсредоточено или в действие (по време на лов). Епаньол бретона може да се роди без опашка или с много къса такава.
Когато опашката се купира, идеалната и дължина е от 3 до 6 см (не трябва да превишава 10 см).
Крайници:
Предни крайници: те са добре поставени, гъвкава и здрави.
Плешка: подвижна и дълга (30 % от височината на холката), добре прилегнала към тялото и силно замускулена. Нейната наклоненост спрямо хоризонталата е между 55 и 60 градуса. Двата върха на лопатките са разположени на 5 см един от друг.
Мишница: Широка, с добре изразени мускули. Нейната дължина е малко по-голяма от тази на плешката. Ъгълът между плешката и мишницата е между 115 и 120 градуса.
Предмишница: Замускулена и добре оформена. Нейната дължина е малко по-голяма от тази на мишницата. Тя трябва да бъде разположена почти вертикално.
Лакти: Здрави, запазвайки голяма гъвкавост, леко полегати (наклонът е от 10 до 15 градуса спрямо вертикалата).
Предно стъпало / ходило: Заоблено, с добре подредени пръсти, здрави възглавнички, къси нокти.
Задни крайници: Погледнати отзад, краката са успоредни.
Бедро / горна част на бедрото: Широко, с добре изразени мускули. Неговият наклон спрямо хоризонталата трябва да е между 70 и 75 градуса.
Крак / долна част на бедрото: Тя е малко по-дълга отколкото горната и е със сухи и добре изразени мускули. Широчината на горната част намалява постепенно към колянната става. Ъгълът между горната и долната част на бедрото е почти 130 градуса.
Колянна става: Суха, с добре изразени, видими сухожилия.
Скакателна става: Здрава, погледната от страни, тя е разположена почти вертикално.
Задно стъпало / ходило: То е малко по-дълго спрямо предното, като запазва същите характеристики (заоблено, с добре подредени пръсти, здрави възглавнички, къси нокти).
Походка: При различни походки се забелязва сила (мощ), ритмичност и жизненост. Крайниците се движат добре, в една линия, без големи вертикални отклонение на тялото и без въртене, като линията на гърба не се променя. Галопът е основната походка на терена, крачките са бързи, със средна амплитуда, задните крака правят малки отскоци (спокоен галоп).
Кожа: Кожата е тънка (фина), прилепнала, добре пигментирана.
Козина:
Косъм: Косъмът трябва да бъде фин, но не копринен, гладък (прав) или леко вълнист по тялото. Никога къдрав. Къс и гладък на главата и от предната страна на крайниците. Задната страна на крайниците е добре окосмена, като космите са по-дълги и образуват ресни, които намаляват прогресивно по дължината до китката, респективно до глезена надолу.
Цвят:
Козината може да бъде "бяло и оранжево", "бяло и черно" и "бяло и кафяво", с повече или по-малко неправилно разположени петна. Допуска се и трицветна окраска (бяло, оранжево и черно), но тя не е желателна. За трицветни се считат кучетата, които имат тъмно оранжеви петна в горната или страничните части на муцуната, над очите, на крайниците, на гърдите и над основата на о пашката.
Тясно светло петно на главата е желателно при всички видове окраски.
Едноцветните окраски не са допустими.
Размери:
Височина в холката:
Мъжки: минимална височина: 48 см (толеранс - 1 см)
максимална височина: 51 см (толеранс + 1 см)
Женски: минимална височина: 47 см (толеранс - 1 см)
максимална височина: 50 см (толеранс + 1 см)
Идеална височина: за мъжки - от 49 до 50 см;
за женски - от 48 до 49 см.
Недостатъци:
Всяко отклонение по по-горе написаното трябва да се счита за недостатък и трябва да се наказва в зависимост от неговата тежест:
o Характер: Плахост, блуждаещ поглед.
o Линии на главата: слабо изразена дивергенция (раздалечаване).
o Нос: не пигментиран нос. Вътрешността на ноздрите не е пигментирана.
o Зъби: клещовидна захапка. Неправилно разположени зъби (извън линията).
o Муцуна: тясна (измършавяла) муцуна.
o Устни: тежки, увиснали устни, горната устна не покрива долната.
o Очи: изпъкнали, бадемови или кръгли.
o Уши: прекалено ниско поставени, тесни в основата.
o Гръб: извит или хлътнал.
o Крупа: прекалено тясна или много изострена.
o Коремна област: обемиста или много извита.
o Крака: наклонени, много дълги или много закръглени.
o Шия: много къса и тежка. Леко изразено гърло.
o Кръст: дълъг, тесен и слаб.
o Хълбоци: голяма вдлъбнатина, често придружена със слаб кръст, липса на широчина.
o Крайници: недобре развити крайници. Извити лакти. Разтворени пръсти, завъртени ходила.
o Косъм: Къс косъм по тялото.
Сериозни недостатъци:
o Поведение: апатия, ленивост.
o Череп: добре изразен стоп, извивките на веждите са твърде изпъкнали.
o Очи: светли.
o Шия: дълга шия. Добре изразено гърло.
o Походка: несигурна походка.
Елиминиращи недостатъци:
o Всички недостатъци в характера: куче, склонно да хапе, агресивно спрямо другите кучета или човека. Страхливо куче.
o Липса на тип: недостатъчно добре изразени (отсъствие на) характерни черти на породата, кучето не прилича на другите кучета от породата.
o Височина: височината е извън границите определени в стандарта.
o Линии на главата: изразена конвергенция (събиране в една точка).
o Анормална окраска: Бели петна върху ушите или бели капки в очите.
o Очи: прекалено светли или очи с различни цветове. Кривогледство.
o Челюсти: Неправилна захапка.
o Зъби: зъбите P.M.-1, както и M-3 се смятат, че са без особена важност. Не се допускат липси на зъби 2 P.M.-2, или на 1 P.M.-2 и на 1P.M.-3. От елиминиращо значение е липсата на двата съседни зъба ( P.M.2 & P.M.3). Липсата на който и да е от другите зъби води до елиминация.
o Пигментация: ясно изразени не пигментирани места на носа и клепачите.
o Присъствието на зачатък на пети пръст, дори и недоразвит.
o Тежки морфологични аномалии.
Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два видими нормални тестиса, изцяло спуснати в скротума.
